Learn business from the kids
Возя се в автобуса на път за работа. Часът е 8:30. Седя и чета супер интересна книга, заради която си изпускам вече 2 пъти спирката.Зад мен се настаняват мама и дечко като дечкото е на видима възраст около 5-6г., говори, носи си тротинетката в ужасно грозен зелен цвят, но седи възпитан и не роптае, че му е топло, жадно, гладно, иска шоколад или при баба. Странно кротко и спокойно дете.Майката се държи с него като с голям човек. Говорят си как ще идат на гости на Тошко и, че предстои да идат в София в зоологическата градина като по всичко личи, че хлапето има чувство за хумор! Колко често срещате такива деца? Аз почти никога!Интересното обаче не беше това (колкото и да се впечатлих). Интересен беше разговора им:-Нали ще идем до зоологическата градина?-Да, още утре в 8.-Не можем ли после да останем да спим там?-В зоологическата градина ли?-Не! При вуйчо!-Не може.-Защо?-Защото при него е много тясно.-Защо?-Защото живее под наем в 1 стая, а и има много дива котка, която сигурно ще ни изподере.-Защо дива?-Ами така, просто е лоша и прави пакости.-Защо тогава вуйчо не си намери друга по-голяма стая и друга котка?-Защото си ги харесва.Усетихте ли се? Не? Нека обясня. В този момент ми светна, че всеки един разговор с потенциален клиент трябва да протече точно така – с детско любопитство и въпроси “защо”. Само така можеш да стигнеш до същината на проблема и на нуждите на самия клиент. Без да продаваш, без да предлагаш, без да презентираш. Просто питай “Защо?”. Води разговор, разбери какво води клиента до вземане на решенията, които взема и до избягване на други. Само така ще можеш да разбереш дали това, което ти предлагаш ще пасне на неговите нужди.
А чувството за хумор къд остана?-Знаеш ли, че началото на юни ще имате празненство по случай завършването? (да, има такива безумства и в детската градина и в 1ви клас).-Така ли? О да, знам! Казаха и че родителите могат да присъстват, ако желаят. Ако искаш може да дойдеш.-Хмм така ли? Ще си помисля 🙂 – отговаря майка му.
